Собствените отдели за връзки с обществеността са най-популярната структура за извършване на тази дейност в различните организации. Още повече, че съществуването им не изключва ползуването на услуги на консултант – напротив, допълва и подпомага разнообразяването на дейността. Броят на сътрудниците в тези отдели е различен и е въпрос на фирмения мениджмънт. Има случаи, в които отделът е концентриран във фирмената централа, и други случаи, в които той е разпръснат в различни региони в зависимост от дейността на организацията.

            Специалистите посочват четири предимства на собствения PR- отдел:

1.      PR-служителите са част от екипа.

2.      Познаване на организацията.

3.      Спестяване на много от разходите в организацията по реализиране на програми.

4.      Намират се в близост до другите служители.

Най-същественото предимство на собствения отдел за връзки с обществеността е наистина това, че работещите в него са част от целия изпълнителски екип. Това прави контактите по-лесни и непосредствени. Значително повече (в сравнение с външната консултантска фирма) са възможностите за ежедневно обсъждане на планове и стратегии, промени в специалните събития или в използуваните канали за информация.

Благодарение на съществуването на собствен отдел са възможни значителни икономии в областта на връзките с обществеността. Ежедневните аспекти на работата, които са овладени от собствения екип не изискват допълнително заплащане, както би го изисквал външен консултант. Към тези дейности спадат подготовката на редовните седмични и месечни информационни бюлетини, доклади, изказвания и т.н.

Лесната и в повечето случаи незабавна достъпност на специалистите от собствения отдел също не е за пренебрегване. Така също се пестят много време и средства, защото външният консултант не винаги е в състояние да окаже исканата услуга в необходимото за организацията време.

Специалистите в собствения отдел за връзки с обществеността познават дейността, проблемите и традициите на организацията по-добре от външните консултанти. Те трябва да проявяват лоялност към фирмата, нейните цели, планове и задачи; да подкрепят решенията на мениджмънта; да имат професионална квелификация и умения да убеждават публиките в процесите на възприемане на организацията.

Използуването на собствен екип във връзките с обществеността без съмнение има някои недостатъци, които ако не веднага, се проявяват след известно време.

Принадлежността към един екип, както и лоялността към една организация, сравнително лесно могат да се трансформират в загуба на обективност. Това обаче става бавно и без да бъде осъзнавано като такъв процес. Постепенно се губи възможността за решаване на различни проблеми без взаимоотношенията в организацията да имат сериозно влияние.

Раболепието и натискът на йерархичното влияние са друга опасност, която може да наруши климата в собствения отдел за връзки с обществеността. Нещо повече, те могат да доведат до загубата на професионализъм. Защото никак не е лесно да се прокара и стриктно спазва трудно забележимата граница между необходимостта да оказваш услуги и загубата на собственото виждане и да се съгласяваш против професионалната си съвест. Тук въпросът опира и до запазване индивидуалността и инициативността на отделните служители.

Трета опасност има своите причини в непознаването на същността и характера на връзките с обществеността. То води до объркване и размяна на функциите на различните структури в организацията, а от там и до лоши крайни резултати. Например много често задачите на маркетинговия отдел се поставят на специалистите по връзки с обществеността и обратно. PR-функции не рядко се изпълняват от отдел “Протокол”. Счита се за съвсем нормално PR – специалист да присъствува на най-различни публични прояви, замествайки шефове на отдели или мениджъри на различно ниво.

Най-често използуваното име за отдела за връзки с обществеността в организациите е “Паблик рилейшънс”, използуват се също “Корпоративни комуникации” или “Комуникации”.

Подреждането на връзките с обществеността в йерархичната система на една организация изисква включването на мениджър по връзките с обществеността във висшия мениджмънт. Т.е. този ръководител трябва да участвува във вземането на всички важни за организацията решения и да третира проблемите и възможните решения от гледна точка на връзките с обществеността. Участието на този мениджър в решаването на всички важни въпроси е още по-наложително като се има предвид, че една от главните задачи на връзките с обществеността е корекцията на поведението на една организация спрямо околната среда.

Много често обаче мениджърът по паблик рилейшънс не участвува във вземането на решения. А това значи, че проблемите и потребностите на комуникациите от всякакъв вид не стигат до масата на висшия мениджмънт.

Поради изключителната важност и широка гласност на програмите и кампаниите за връзки с обществеността, обикновено главните мениджъри изискват да им се докладва директно, докъде е стигнало изпълнението на една или друга задача и какви са резултатите от това.

В своята ежедневна работа отделът по връзки с обществеността работи активно с маркетинговия отдел, с правния отдел, с отдела по човешките ресурси. Не съществува някакво задължително професионално разписание, как точно се регламентира и разпределя сътрудничеството между тези отдели освен длъжностните характеристики на техните служители и на отделите като цяло. Всяка организация решава индивидуално как точно да структурира съответното звено или отдел/дирекция, които се занимават с проблемите на комуникацията. Най-често в тези отдели има редактори, чиято задача е да подготвят всички информационни материали, без значение дали са предназначени за вътрешни или външни публики. Друга група служители поддържа непрекъсната връзка с медиите, а трета група се занимава с реализирането на специалните събития. Това обаче не изчерпва всички практически случаи. Има организации, респ. отдели, в които специалистите отговарят за комуникациите с точно определени целеви публики; в тези структури работят също така фотографи, дизайнери, оформители на текстове и т.н. В по-специалните случаи са разделени и медийните отговорници – един работи с електронните медии, втори – с печатните издания, трети – с Интернет-комуникациите. В големите многонационални компании  има специалисти, поели служебните си ангажименти в определени географски региони. Изобщо структурата и големината на собствения PR-отдел е въпрос на  специфика, потребности и възможности на организацията.