Качеството на фотоснимките, които се използуват в PR- дейността е показател за качеството и ефективността на самата дейност. За съжаление много практици от връзките с обществеността не обръщат достатъчно внимание на качеството на фотографиите и повечето са лоши. Често се забравя, че една картина може да каже много повече от думите. А примерно в страните, в които по-голямата част от населението е неграмотно, визуалната информация е от изключително значение.

            Като се изключат чисто техническите причини за лошото качество на снимките, има две причини, които водят до това. Първо не е било предварително решено, какво точно трябва да се предаде чрез снимката. Второ фотографът не е бил инструктиран, какво трябва да се заснеме. Не е професионално той да решава, какъв подбор да направи съобразно своите естетически критерии. Той не знае какво послание ще придружава направените по негов избор снимки.

            Ето някои изисквания които трябва да се спазват, когато се правят или подбират снимки за нуждите на връзките с обществеността:

            - Избягвайте  снимки, които чисто и просто показват нещата такива, каквито са. Търсете специалния и нетрадиционен поглед и ракурс, снимките с повече въздействие. Снимките в близък план имат по-голям ефект от тези, които са направени от по-голямо разстояние.

            - Портретните снимки за пресата, трябва да са с ограничен обхват – до под възела на вратовръзката например.

- Снимките за публикуване трябва да са с размер по-голям от този, който ще бъде в печатното издание. Това е наложително, тъй като при намаляването на размера могат да се прикрият някои недостатъци, както на заснетия обект, така и на самата снимка. Ако обаче снимката е по-малка и трябва да се увеличава, недостатъците ще бъдат подчертани.

            - Избягвайте снимки, на които са запечатани ненужни на посланието и съобщението подробности и елементи. Такива са обикновено набързо направените снимки.

            - Избягвайте снимки, които са “плоски”, двуизмерни. Загубили са се дълбочината и обемът на снимковия сюжет. Тази грешка най-често се поправя с промяна на ъгъла на снимане.

            - Не бива да се допуска по снимките да се появяват натрапчиви наименования. PR-снимките не са рекламни фотографии. Когато това е неизбежно, може да се покажат само две-три букви например, а останалото ще се подразбере.

            - В снимките, които се правят за нуждите на връзките с обществеността акцент трябва да се поставя на човешкото присъствие. Трябва да се подбират подходящи за конкретната цел хора с подходящо облекло.

            - Демонстрирането на размера е много важно. Най-лесно този ефект се постига, като дадения предмет се съизмери с популярен предмет.

            - За снимките, които се публикуват в средствата за масова информация задължително трябва да бъде осигурено съответното разрешение.

            - За да сте сигурни в качеството на отпечатаните снимки, използувайте възможностите на компютърната техника и предоставяйте за публикуване сканирани и съответно подготвени снимки и илюстрации.

            Медиите публикуват PR-снимките безплатно, а това означава, че въпросът с притежаването на авторските права трябва да се реши от организацията, която изпраща снимката в медиите.

 

            Нагледните материали, каквито са филмите, предават послания в графична форма. Те могат да бъдат придружени от звук или написан текст. Картините и движещите се елементи помагат бързо да се разбере същността на посланието, когато има проблеми от езиково или образователно естество. PR- филми, които са предназначени за разпространение в целия свят, най-добре да се правят без текстови коментар. Посланието трябва да става ясно от самите картини, от израженията на хората, от музиката, която оформя настроението.

            Документалните филми, филмите за определена организация или по определен повод, спонсорираните филми са специални и не съдържат елементите на игралното кино. Те могат да имат потребителска или производствена насоченост. Филмите могат да бъдат използувани независимо от вида и дейността на организацията, още повече, че в днешно време филмовите визуални средства имат огромна популярност.

            Разходите за производството на един филм са големи, но в болшинството от случаите неговият живот е поне една година и той може да бъде показан на многобройни и различни публики.

            Със съчетанието от цвят, звук и движение филмите реалистично отразяват действителността, а освен това те имат развлекателна стойност.

            Когато се прави един филм, трябва да се имат предвид три неща:

            1. Какви са целите? Какви PR- задачи се поставят пред филма – да информира, да образова, да обучава, да убеждава? Филмите не бива да се правят от суета или поради факта, че основната идея е добро хрумване.

            2. Коя е публиката? Филмът трябва да се адресира до определена публика, а не да бъде просто реализирано и изпратено послание, без да е ясно, до кого точно. Той трябва да бъде средство за предаване на определена информация, метод за достигане до определена публика и най-важното, да решава конкретна PR- задача.

            3. Разпространение? Още преди да бъде изработен филмът, този въпрос трябва да има поне частичен отговор. Много късно е едва след приключването на филма тепърва  да се мисли за това. Излишно е да се чака някой сам да поиска да му се покаже този филм. Начините за достигане на филма до публиката са много и изборът им зависи от нейната специфика. Той може да се прожектира на презентации и пресконференции, на тържествени приеми, в изложбени павилиони, при курсове за подготовка и други. В определени случаи може да се разпратят уведомителни писма, че такъв филм вече има  или пък да се публикува реклама.

            Съдържанието на филма трябва да съответствува на нуждите на публиката, за която е предназначен. Един туристически филм може да бъде дълъг и до 30 минути. Но филмите предназначени за представяне на продукти или услуги, за селски жители,  не трябва да продължават повече от 10 минути.  Темата трябва да се представя с прости изразни средства, а посланието да се повтаря. Образите от екрана не трябва да са чужди на публиката, тъй като тя загубва интерес. Филмът трябва да има ритъм, който го прави убедителен, а не досаден.

            Филмите могат да бъдат записани на различни носители и с помощта на различни технически системи – например видео, компакт диск, ДВД. Дисковете все повече изместват традиционните носители, тъй като те са евтини в големи количества, записите са много качествени, за изпращането им не са необходими големи пощенски разходи, тъй като те са тънки и леки.

 

            Изборът на тези специални събития не е въпрос на случайност, каприз или фантазия. Той трябва да бъде подчинен на целите, които трябва да се постигнат и да съответствува на  спецификата на  публиката.

            Много важно е те да бъдат добре премислени предварително като подготовка и детайли, за да се избегнат провали или неприятни изненади по време на протичането им.

            За ефективното провеждане на специални събития в повечето случаи са необходими, аудио-визуални и печатни материали, сувенири, награди. Ако те не са произведени предварително, подготовката на един симпозиум или пресконференция се удължава многократно.

 

 

            По време на първата световна война цигарите не са така популярни както днес. Мъжете предпочитат пури или дъвченето на тютюн. Нещо повече – пушенето на цигари е направо непристойно и не се приема като добър стил на поведение в обществото. Цигарите обаче се оказват по-удобни за окопите на войната, те са от смесени тютюни и са по ароматни и приятни на вкус. Войниците започват да ги получават като част от провизиите си, изобщо цигарите постепенно стават мъжка придобивка. Печалбите на тютюневите компании нарастват чувствително.

            През 1928 година Едуард Бернайс започва да работи за Американ Табако, която произвежда цигарите Лъки страйк. Шеф на компанията е Джордж Хил, който е обсебен от идеята да спечели жените за идеята да пушат. Той смята, че това би било като да намери златна мина в задния си двор. Той наема Бернайс целогодишно и му плаща 25 хиляди долара, само за да е на разположение. Хил е измислил и начин – на мода вече са слабите жени и неговият девиз е “Посегни към “Лъки” вместо към сладкото”.  Бернайс приема и развива точно тази теза.

            Кампанията е всеобхватна и се води на многобройни фронтове:

            - Фотографи и дизайнери (специално подготвени) започват при всеки удобен повод да възпяват в пресата слабите фигури. Никой не може да оспори, че за жената е по-добре да е слаба, отколкото дебела. Публикуват се и информации за  актьори, спортисти, танцьори, известни жени.

            - Вестници и списания са затрупани с материали за откритията в модната линия за слабеене. Намесват се и здравните специалисти, които предупреждават, че от сладкото се развалят зъбите. Те съветват, че най-правилно е да се завърши храненето не с десерт, а с плод, който заздравява венеца и почиства зъбите;  кафе, което стимулира отделянето на слюнка и така има почистващо действие и накрая цигарата има дезинфекциращо действие и успокоява нервите.

            - Бернайс работи директно за промяна на навиците за хранене, а не само с медиите. Хотелите включват цигарите в списъка на десертите, след като от офиса на Бернайс са разпространени серия от менюта, предназначени “да  ви предпазят от опасността да преядете”. Те винаги завършват със съвета “посегнете към цигарата вместо към десерта”.

            - Бернайс предлага на производителите на кухненско обзавеждане        да предвидят в него място за цигарите, както има място за захар и сол например.

            - Специалисти и журналисти, които пишат за семейния бюджет са посъветвани “да предупреждават, че опасността от свършване на даден продукт в къщи се отнася и за цигарите”.

            - В офиса на Бернайс пишат дори скечове на тази тема. Например “Само за момент в устата и десет години върху бедрата”. 

            - Негативната реакция на производителите на шоколад и сладкиши е неизбежна. Бернайс не я скрива от обществеността, информира за нея, но се старае да привлече в спора колкото може повече хора и институции на високо ниво – икономисти, банкери, университетски преподаватели. Той знае, че тяхното участие в дискусиите е безотказен механизъм за привличане на общественото мнение  като му се показват различни гледни точки.

            Месец след като вече има жени, привлечени към пушенето, Хил поръчва втора част на кампанията, този път под мотото на умереността, т.е. “по-малко сладкиши и повече цигари”. В годината, в която Бернайс води своята кампания, приходите на Американ табако показват растеж по-голям от този на другите цигарени компании взети заедно.

            Борбата за спечелването на жените за пушене на цигари продължава. Те вече пушат, но само на закрито. Навън никоя не смее да го прави. Бернайс осъзнава, че трябва да се бори със социално табу, което поставя под съмнение репутацията на всяка жена. Той убеждава Хил да плати за консултация при психоаналитик-ученик на Фройд. Той съветва: “Напълно нормално е жените да искат да пушат. Еманципацията на жената възпира много от нейните желания. Днес все повече жени вършат същата работа като мъжете. Много жени не раждат, а тези, които раждат имат все по-малко деца. Чертите на женствеността се прикриват. Цигарите, които се смятат за право на мъжете, се превръщат във факли на свободата”.

            Това е достатъчно на Бернайс и той решава да организира:

            - Шествие от видни жени,  които да “запалят техните факли на свободата”. Ще го направи на Великден, символ на свободата на духа, по Пето авеню – най-престижното място за разходки в Америка. Призиви за участие в това шествие отправят различни жени с авторитет, подбрани лично от Бернайс, и поставят акцент върху отхвърлянето на табута и ограничения за жените.

            - Сценарият за този парад е разработен в офиса на Бернайс до най-малките подробности. Целта на събитието е да се провокира публикуването на журналистически “материали, в които да се споменава, че за първи път жени пушат на открито по улиците”. Само това е достатъчно, за да бъде разглеждано като новина.  След като се публикуват подобни статии, неизбежно ще се появят протести на непушачи и на “вярващите в дома  и майката”. Според Бернайс това трябва много зорко да се следи, за да се публикуват отговори във вестниците, които дават гласност на отрицателни становища. Обсъдени са дори всички църкви, покрай които ще мине шествието, и пред кои точно то ще спре, по кое време и т.н.

            Самото шествие преминава доста успешно. Десет млади жени се разхождат по Пето авеню, запалили, своите “факли на свободата”, а това е крайно интересно на вестниците… На другия ден новината се появява във всички вестници в страната. Само след няколко дни вестниците съобщават за такива шествия в много градове на САЩ. Табуто разбира се не е премахнато изцяло, но началото е поставено.