Дните бавно текат,

с тях отива си и животът...

Какъв ли смисъл има денят,

щом не чуваш човешкия вопъл?

Какъв ли смисъл има нощта,

щом от деня ти не си взел поука...

И преди да дойде нощта -

опростил си и грешка и несполука.

Щом грешките свои не виждаме,

а чуждите грешки и

чуждия смут ненавиждаме -

защо ни е нужна такава съдба?

Ти имаш приятел и той ти е верен,

но идва мигът,

в който ти става неверен.

Къде ли отмина тогава верността,

защо се променя тази съдба?

И ето - оставаш сама с обичта,

сама ... на света!

Защо ли е нужно да има живот,

защо ли е нужна съдба?

Щом не можеш ти да откриеш

приятелска, вярна ръка!

Небесно

Искаш ли да видиш синевата,

да почувстваш свободата,

да докоснеш небесата

и да загърбиш грозотата?

Погледни нагоре и отвори

широко очи!

Гледай, гледай и го запомни.

Нима не виждаш красотата!

И ще усетиш -

прекрасното е в небесата!

Но не свеждай ти глава,

не всичко е лъжа.

Това, което знам е,

че искам да съм там -

в небесата,

където стават

чудесата!

Kali

Калина Игнатова

19.12.1995, Русе

*

Изготвено от Светла: http://www.svetlanageorgieva.hit.bg/