ВИЖДАМ СВЕТА...РАЗЛИЧНО

Ти си моята мъничка тайна,

дето крия под възглавницата си още.

Ти си моята любов непризнавана,

от която събуждам се нощем.

Ти си моята птица, излитнала

към небесата, без да ми каже.

Ти си моето неизречено питане,

съществуваш ли изобщо наяве.

Ти си моята мъничка тайна,

дето от очите ми скрито наднича.

Ти си  огънят в мен недоказан,

на когото сама се обричам.

Ти си всичко това, без което

не умее да диша сърцето!

ЖЕЛАНИЕ

Искам в съня ти пак да се върна.

Но не мога сега.

Щом нощта ме прегърне,

щом изгрее нощта,

ах, тогава, тогава ще чуя

как зове ме съня.

И ще стана тогаз пеперуда

/или пък сърняна сълза/

и ще кацна на възглавницата ти бяла,

и ще попия във нея и ти

на сутринта, на сутринта ще откриеш

на възглавницата си от устни две мокри следи.

И следите, аз знам, ще отпиеш,

и ще се слея със тебе, нали?

ДИОГЕН

Фенер.Разпръсква светлина.

А някой преди доста време

вървеше със фенера през деня.

и търсеше човека-т.е. мене.

А може би и мене-не.

Но търси още той човека.

Небето е-естествено-небе.

Пръстта пък става за пътека.

Човекът с главни букви не открих,

затуй го увековечавам в стих!

Мария Гюзелева

/изготвено от Светла: izberi@mail.bg/

http://www.svetlanageorgieva.hit.bg/